неделя, 17 май 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България. Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил[2]) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от верия.
Панаир на суетата
Първите впечатления от международния конгрес в Берлин са, че в разкрасената германска столица предстои може би най-голямата разпродажба на ХIХ век. Вестниците и списанията бързат да осведомяват читателите си за всичко, което би могло да ги впечатли: пищните обеди и вечери, облеклата на участниците в конгреса, маниерите им, специалният влак с "царски удобства" на лорд Дизраели и на външния британски министър Солзбъри.
По отношение на руската делегация повечето от вестниците не крият изненадата си, че тя се ръководи от престарелия княз Горчаков, а не от "бащата" на Санстефанския мирен договор граф Игнатиев, който е изолиран, за да се "избегнели евентуално остри спорове и конфликти"(?!).
Берлинският панаир се разнообразява и допълва и от няколко десетки представители на различните духовни общности.
По-голям русофил и от руснаците
Сам поел върху себе си трудната и деликатна длъжност да организира и ръководи конгреса, Бисмарк заявява: "Аз ще бъда само един "честен посредник!"
От руснаците той е обвиняван, че работи в угода на Англия и Австро-Унгария. Бисмарк казва: "Правех всичко, което зависеше от мен, да помагам на Русия. В крайна сметка аз бях по-голям русофил от самите руснаци. А че те бяха безсилни да защитят Санстефанския договор, вината си е тяхна."
"Този стар евреин държи положението!"
Противниците на лорд Биконсфилд-Дизраели го охулват с всевъзможни епитети: "лакей на кралицата", "изкусен политически въжеиграч", "позьор", "смъртен враг на всички славяни" и какво ли още не. Неговият девиз е: "Разделяй и владей, и воювай безпощадно с противниците си!" Той идва в Берлин с изключително войнствено настроение и самочувствие. Още на първото заседание, когато Биконсфилд скача нервно от мястото си и държи емоционална реч, Бисмарк възкликва и то достатъчно високо, за да бъде чут от всички: "Този стар евреин държи положението!"
Биконсфилд е единственият, който не спазва приетото изискване да се говори на френски. Той на няколко пъти прави скандални демонстрации, например при споровете за границите на Княжество България.
Поставя ултиматум:
"Ако не бъдат изпълнени исканията на Великобритания, делегацията ще отпътува незабавно!" В писмо до барон Ротшилд и до приятелката му лейди Честърфилд четем: "Ние спечелихме тук, или казано съвсем точно, просто откраднахме от Русия една велика победа, която трудно могат да оценят в Англия!..."
Съвсем друга е ситуацията с главния руски преговарящ княз Горчаков. Поради отпадналост и често боледуване 78-годишният блестящ някога дипломат, много рядко взема участие в заседанията на конгреса. А с изказванията си той създава объркване сред руските експерти, най-вече поради излишното си самочувствие и непознаване на проблемите. Горчаков се заяжда за съвсем дребни неща, а е готов да отстъпи за изключително важни. Той до такава степен се оказва безполезен, че граф Шувалов, вторият по ранг в руската делегация, е принуден да моли телеграфически император Александър II да изпрати друг представител на мястото на княза.
Гафовете, допускани от княз Горчаков, са от най-различен характер и често водят до рискови ситуации. По невнимание или поради старческа разсеяност той дори позволява тайна карта на руснаците да попадне у англичаните, което изостря до крайна степен отношенията между двете делегации и едва не проваля конгреса.
Договорът
На 13 юни 1878 г., точно в 14,00 часа Берлинският конгрес е открит при изключителна тържественост. Няколко десетки вестници и телеграфни агенции от цял свят отразяват работата му. Най-много от чуждестранните журналисти са англичаните, но този път без големия приятел на Русия и на българите Макгахан, вече покойник, след като е покосен от тиф...
Цял месец - от началото на конгреса до неговото официално закриване на 13 юли, от журналистите не убягва нищо както от официалната страна, така също и от задкулисния живот на участващите. Става ясно, че Санстефанският мирен договор ще бъде почти изцяло отхвърлен. Че заканата на Англия и Австро-Унгария да се отнемат от новосъздаденото Княжество България Македония, Тракия и Северна Добруджа няма да срещне нито очакваната съпротива от Русия, нито категоричен отказ.
На Берлинския конгрес Санстефанска България е разкъсана на 5 части:
1. От Северна България и Софийски санджак (област) се създава автономно, васално на Турция Княжество България.
2. Между Стара планина, Ихтиманска Средна гора и северните склонове на Родопите - автономна област Източна Румелия, която остава в границите на Османската империя, управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от султана за срок от пет години.
3. Македония и Одринско се връщат на Турция.
4. Пирот и Враня се дават на Сърбия.
5. Северна Добруджа от с. Остров на Дунав до с. Дуранкулак край Черно море се отстъпва на Румъния.
Или от включената в границите на Санстефанска България територия от 175 хил. кв.км в границите на Княжество България остават
само 62 140 кв.км територия,
което прави 35,6% от територията на Санстефанска България!
Всички издания, дори тези, които имат проправителствен характер в Англия, Австро-Унгария и Франция не крият изненадата си от това решение на Берлинския конгрес. "Учудващо е - пишат те - как същите тези европейски държави днес имат съвест да си затворят очите пред собственото им решение на Цариградската конференция само преди година и половина, осъществено със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.?!"
Българската общественост посреща с възмущение решенията на Берлинския конгрес. От страниците на единствения излизащ по това време български вестник "Българин", преписвам два текста, които не се нуждаят от коментар: "Наместо европейско безпристрастно и справедливо съдилище, Берлинският конгрес излезе немилостива и пълна със злоба "европейска касапница", гдето
английската секира стои окървавена
и забита в посинялото още от турския бич българско тяло..." (в. "Българин", бр.68, 2/14 юли 1878 г.).
И вторият в брой 70 от 9/21 юли: "Берлинският трактат ни е вече известен и подлостта на Европа заедно! Неправдата възтържествува, бялото е днес черно и черното - бяло, а човешката съвест потъпкана и унижена мълчи и не смее да се извиси... О, светът вече не е свят, денят е станал нощ, а слънцето тъмнина..."
Ето го истинското лице на тези, които, за да унищожат Русия, превърнаха за столетия Балканския полуостров в същински барутен погреб, във вулкан от националистически страсти!
В същото време многократно споменаваният по-горе лорд Биконсфилд-Дизраели пише: "Пред мен и пред Бисмарк княз Горчаков почти със сълзи на очи каза: "Какво стана, ние пожертвахме 100 хиляди от най-добрите си войници и 100 милиона английски лири за една илюзия... Направете ни поне тази милост да не заменяте името на Южна България с Източна Румелия!" На това приплакване на княз Горчаков срещу най-голямото унижение за Русия, му отговорих, че п о б е д и т е л я т (курсивът е на Дизраели - б.а.) и с к а д а б ъ д е п о б е д и т е л д о к р а я!"
Всичко това се случва преди 130 години, но няма как да бъде забравено, нали?