Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България. Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил[2]) 1878 г. в Сан Стефано (днес село Йешилкьой западно от Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от верия.
Всичко за мен
Последователи
Архив на блога
- май (2)
Берлинският договор най големият престъпен акт срещъ България
Позорният Берлински договор преди 130 години осъди нашия народ да бъде разделен, а Балканите да се превърнат в зона на вечни спорове и вражди
Българите още не са се нарадвали на свободата си, когато се разнася кобната вест, че великите сили искат неотложно да бъде ревизиран Санстефанския мирен договор на конгрес в Берлин. Англия, Австро-Унгария и Франция отричат изцяло подписания между Русия и Турция мирен договор на 3 март 1878 г. и отказват да признаят създаването на една голяма България. Без да са пролели нито капка кръв, австро-унгарците предявяват претенции към Босна и Херцеговина. Те са против включването на Македония, Тракия и Добруджа в българските земи и срещу излаза на новата държава на няколко морета. Англичаните и французите, загрижени за вложените капитали в Турция, настояват за запазване на огромни територии от Европейска Турция във владението на султана. Недоволни от Санстефанския договор са също Румъния, Сърбия, Черна гора, Гърция...
Англичаните са категорични, че трябва да има и автономна област оттатък Стара планина. Тя ще се нарича Източна Румелия и ще бъде с различно управление от Княжество България.
С мисията да ударят колкото се може по-жестоко Русия и да покажат нейната невъзможност да защитава това, което е постигнала със силата на оръжието в току-що свършилата война, европейските държави свикват конгрес в Берлин.
Българите още не са се нарадвали на свободата си, когато се разнася кобната вест, че великите сили искат неотложно да бъде ревизиран Санстефанския мирен договор на конгрес в Берлин. Англия, Австро-Унгария и Франция отричат изцяло подписания между Русия и Турция мирен договор на 3 март 1878 г. и отказват да признаят създаването на една голяма България. Без да са пролели нито капка кръв, австро-унгарците предявяват претенции към Босна и Херцеговина. Те са против включването на Македония, Тракия и Добруджа в българските земи и срещу излаза на новата държава на няколко морета. Англичаните и французите, загрижени за вложените капитали в Турция, настояват за запазване на огромни територии от Европейска Турция във владението на султана. Недоволни от Санстефанския договор са също Румъния, Сърбия, Черна гора, Гърция...
Англичаните са категорични, че трябва да има и автономна област оттатък Стара планина. Тя ще се нарича Източна Румелия и ще бъде с различно управление от Княжество България.
С мисията да ударят колкото се може по-жестоко Русия и да покажат нейната невъзможност да защитава това, което е постигнала със силата на оръжието в току-що свършилата война, европейските държави свикват конгрес в Берлин.
Панаир на суетата
Първите впечатления от международния конгрес в Берлин са, че в разкрасената германска столица предстои може би най-голямата разпродажба на ХIХ век. Вестниците и списанията бързат да осведомяват читателите си за всичко, което би могло да ги впечатли: пищните обеди и вечери, облеклата на участниците в конгреса, маниерите им, специалният влак с "царски удобства" на лорд Дизраели и на външния британски министър Солзбъри.
По отношение на руската делегация повечето от вестниците не крият изненадата си, че тя се ръководи от престарелия княз Горчаков, а не от "бащата" на Санстефанския мирен договор граф Игнатиев, който е изолиран, за да се "избегнели евентуално остри спорове и конфликти"(?!).
Берлинският панаир се разнообразява и допълва и от няколко десетки представители на различните духовни общности.
По-голям русофил и от руснаците
Сам поел върху себе си трудната и деликатна длъжност да организира и ръководи конгреса, Бисмарк заявява: "Аз ще бъда само един "честен посредник!"
От руснаците той е обвиняван, че работи в угода на Англия и Австро-Унгария. Бисмарк казва: "Правех всичко, което зависеше от мен, да помагам на Русия. В крайна сметка аз бях по-голям русофил от самите руснаци. А че те бяха безсилни да защитят Санстефанския договор, вината си е тяхна."
"Този стар евреин държи положението!"
Противниците на лорд Биконсфилд-Дизраели го охулват с всевъзможни епитети: "лакей на кралицата", "изкусен политически въжеиграч", "позьор", "смъртен враг на всички славяни" и какво ли още не. Неговият девиз е: "Разделяй и владей, и воювай безпощадно с противниците си!" Той идва в Берлин с изключително войнствено настроение и самочувствие. Още на първото заседание, когато Биконсфилд скача нервно от мястото си и държи емоционална реч, Бисмарк възкликва и то достатъчно високо, за да бъде чут от всички: "Този стар евреин държи положението!"
Биконсфилд е единственият, който не спазва приетото изискване да се говори на френски. Той на няколко пъти прави скандални демонстрации, например при споровете за границите на Княжество България.
Поставя ултиматум:
"Ако не бъдат изпълнени исканията на Великобритания, делегацията ще отпътува незабавно!" В писмо до барон Ротшилд и до приятелката му лейди Честърфилд четем: "Ние спечелихме тук, или казано съвсем точно, просто откраднахме от Русия една велика победа, която трудно могат да оценят в Англия!..."
Съвсем друга е ситуацията с главния руски преговарящ княз Горчаков. Поради отпадналост и често боледуване 78-годишният блестящ някога дипломат, много рядко взема участие в заседанията на конгреса. А с изказванията си той създава объркване сред руските експерти, най-вече поради излишното си самочувствие и непознаване на проблемите. Горчаков се заяжда за съвсем дребни неща, а е готов да отстъпи за изключително важни. Той до такава степен се оказва безполезен, че граф Шувалов, вторият по ранг в руската делегация, е принуден да моли телеграфически император Александър II да изпрати друг представител на мястото на княза.
Гафовете, допускани от княз Горчаков, са от най-различен характер и често водят до рискови ситуации. По невнимание или поради старческа разсеяност той дори позволява тайна карта на руснаците да попадне у англичаните, което изостря до крайна степен отношенията между двете делегации и едва не проваля конгреса.
Договорът
На 13 юни 1878 г., точно в 14,00 часа Берлинският конгрес е открит при изключителна тържественост. Няколко десетки вестници и телеграфни агенции от цял свят отразяват работата му. Най-много от чуждестранните журналисти са англичаните, но този път без големия приятел на Русия и на българите Макгахан, вече покойник, след като е покосен от тиф...
Цял месец - от началото на конгреса до неговото официално закриване на 13 юли, от журналистите не убягва нищо както от официалната страна, така също и от задкулисния живот на участващите. Става ясно, че Санстефанският мирен договор ще бъде почти изцяло отхвърлен. Че заканата на Англия и Австро-Унгария да се отнемат от новосъздаденото Княжество България Македония, Тракия и Северна Добруджа няма да срещне нито очакваната съпротива от Русия, нито категоричен отказ.
На Берлинския конгрес Санстефанска България е разкъсана на 5 части:
1. От Северна България и Софийски санджак (област) се създава автономно, васално на Турция Княжество България.
2. Между Стара планина, Ихтиманска Средна гора и северните склонове на Родопите - автономна област Източна Румелия, която остава в границите на Османската империя, управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от султана за срок от пет години.
3. Македония и Одринско се връщат на Турция.
4. Пирот и Враня се дават на Сърбия.
5. Северна Добруджа от с. Остров на Дунав до с. Дуранкулак край Черно море се отстъпва на Румъния.
Или от включената в границите на Санстефанска България територия от 175 хил. кв.км в границите на Княжество България остават
само 62 140 кв.км територия,
което прави 35,6% от територията на Санстефанска България!
Всички издания, дори тези, които имат проправителствен характер в Англия, Австро-Унгария и Франция не крият изненадата си от това решение на Берлинския конгрес. "Учудващо е - пишат те - как същите тези европейски държави днес имат съвест да си затворят очите пред собственото им решение на Цариградската конференция само преди година и половина, осъществено със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.?!"
Българската общественост посреща с възмущение решенията на Берлинския конгрес. От страниците на единствения излизащ по това време български вестник "Българин", преписвам два текста, които не се нуждаят от коментар: "Наместо европейско безпристрастно и справедливо съдилище, Берлинският конгрес излезе немилостива и пълна със злоба "европейска касапница", гдето
английската секира стои окървавена
и забита в посинялото още от турския бич българско тяло..." (в. "Българин", бр.68, 2/14 юли 1878 г.).
И вторият в брой 70 от 9/21 юли: "Берлинският трактат ни е вече известен и подлостта на Европа заедно! Неправдата възтържествува, бялото е днес черно и черното - бяло, а човешката съвест потъпкана и унижена мълчи и не смее да се извиси... О, светът вече не е свят, денят е станал нощ, а слънцето тъмнина..."
Ето го истинското лице на тези, които, за да унищожат Русия, превърнаха за столетия Балканския полуостров в същински барутен погреб, във вулкан от националистически страсти!
В същото време многократно споменаваният по-горе лорд Биконсфилд-Дизраели пише: "Пред мен и пред Бисмарк княз Горчаков почти със сълзи на очи каза: "Какво стана, ние пожертвахме 100 хиляди от най-добрите си войници и 100 милиона английски лири за една илюзия... Направете ни поне тази милост да не заменяте името на Южна България с Източна Румелия!" На това приплакване на княз Горчаков срещу най-голямото унижение за Русия, му отговорих, че п о б е д и т е л я т (курсивът е на Дизраели - б.а.) и с к а д а б ъ д е п о б е д и т е л д о к р а я!"
Всичко това се случва преди 130 години, но няма как да бъде забравено, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар